Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна.
На дъното животът сляп –мълчи.
Наместо жезъл – просешка тояга,
наградата за пот от много труд
под шапка, дето силно, много стяга...
и гласовете и смехът на сила – луд...
Лицето благо, както на икона
в руини черни, съхранена от пожар.
Безумно тежък ореол – корона,
за там отвъд, когато стане цар.
© Ботьо Петков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
