11 abr 2008, 22:05

Провокирана

681 0 1

 

Вълна от горещи емоции

ме залива като лава.

И аз не знам от какво съм

провокирана.

Усещам само прилив на енергия,

а откъде се е взела – не зная.

Понякога харесвам някого,

а се смущавам, че е факт,

отхвърлям, че изпитвам симпатия,

но нож прорязва сърцето ми,

когато прозра, че е така.

Получавам фалшиви сигнали

и съм до болка объркана.

И знам, че може би

просто ги излъчва,

а аз усещам и попивам.

Сега едно ми остана –

да го търся с поглед, където и да е!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С обич от мен за вас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички понякога сме объркани,търсим,очакваме,надяваме се и вярваме в щастливия финал.Иначе живота губи смисъл!Браво за чудесния стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...