11.04.2008 г., 22:05

Провокирана

677 0 1

 

Вълна от горещи емоции

ме залива като лава.

И аз не знам от какво съм

провокирана.

Усещам само прилив на енергия,

а откъде се е взела – не зная.

Понякога харесвам някого,

а се смущавам, че е факт,

отхвърлям, че изпитвам симпатия,

но нож прорязва сърцето ми,

когато прозра, че е така.

Получавам фалшиви сигнали

и съм до болка объркана.

И знам, че може би

просто ги излъчва,

а аз усещам и попивам.

Сега едно ми остана –

да го търся с поглед, където и да е!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички понякога сме объркани,търсим,очакваме,надяваме се и вярваме в щастливия финал.Иначе живота губи смисъл!Браво за чудесния стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...