Apr 11, 2008, 10:05 PM

Провокирана

  Poetry » Love
682 0 1

 

Вълна от горещи емоции

ме залива като лава.

И аз не знам от какво съм

провокирана.

Усещам само прилив на енергия,

а откъде се е взела – не зная.

Понякога харесвам някого,

а се смущавам, че е факт,

отхвърлям, че изпитвам симпатия,

но нож прорязва сърцето ми,

когато прозра, че е така.

Получавам фалшиви сигнали

и съм до болка объркана.

И знам, че може би

просто ги излъчва,

а аз усещам и попивам.

Сега едно ми остана –

да го търся с поглед, където и да е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички понякога сме объркани,търсим,очакваме,надяваме се и вярваме в щастливия финал.Иначе живота губи смисъл!Браво за чудесния стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...