Apr 11, 2008, 10:05 PM

Провокирана

  Poetry » Love
678 0 1

 

Вълна от горещи емоции

ме залива като лава.

И аз не знам от какво съм

провокирана.

Усещам само прилив на енергия,

а откъде се е взела – не зная.

Понякога харесвам някого,

а се смущавам, че е факт,

отхвърлям, че изпитвам симпатия,

но нож прорязва сърцето ми,

когато прозра, че е така.

Получавам фалшиви сигнали

и съм до болка объркана.

И знам, че може би

просто ги излъчва,

а аз усещам и попивам.

Сега едно ми остана –

да го търся с поглед, където и да е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички понякога сме объркани,търсим,очакваме,надяваме се и вярваме в щастливия финал.Иначе живота губи смисъл!Браво за чудесния стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...