11 апр. 2008 г., 22:05

Провокирана

680 0 1

 

Вълна от горещи емоции

ме залива като лава.

И аз не знам от какво съм

провокирана.

Усещам само прилив на енергия,

а откъде се е взела – не зная.

Понякога харесвам някого,

а се смущавам, че е факт,

отхвърлям, че изпитвам симпатия,

но нож прорязва сърцето ми,

когато прозра, че е така.

Получавам фалшиви сигнали

и съм до болка объркана.

И знам, че може би

просто ги излъчва,

а аз усещам и попивам.

Сега едно ми остана –

да го търся с поглед, където и да е!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички понякога сме объркани,търсим,очакваме,надяваме се и вярваме в щастливия финал.Иначе живота губи смисъл!Браво за чудесния стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...