Прозорец на самотата

Poesía » De amor

637 0 5

В прегръдката на тишината...

живея без мечти...

Поглеждам тихо през прозореца,

в очите ми валят сълзи.

Навън е тъмно и студено...

Къде е Любовта?...

Само спомени в мислите ми пак пробягват,

все по-силна става моята самота...

декември 2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikka (Надежда)

Сякъш тихо се сипе снега...Толкова тишина...Хубаво е,но ти е студено...Някъде там е любовта мила потърси я сигурно ще напишеш чудни стихове за нея...усмихни се

2010-12-05T17:25:37+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Със Светлана
!!!

2010-12-05T11:54:45+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря,Ви от сърце за топлите думи,Ивон и Светлана!

2010-12-05T11:47:38+02:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2010-12-04T23:03:34+02:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

В очите ти валят звезди, мила! А, тишината спи!
Чудесно е, благодаря за удоволствието да го прочета!

2010-12-04T23:00:08+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0