4.12.2010 г., 17:53

Прозорец на самотата

636 0 5

В прегръдката на тишината...

живея без мечти...

Поглеждам тихо през прозореца,

в очите ми валят сълзи.

 

Навън е тъмно и студено...

Къде е Любовта?...

Само спомени в мислите ми пак пробягват,

все по-силна става моята самота...




 


 

                                                          декември 2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякъш тихо се сипе снега...Толкова тишина...Хубаво е,но ти е студено...Някъде там е любовта мила потърси я сигурно ще напишеш чудни стихове за нея...усмихни се
  • Със Светлана
    !!!
  • Благодаря,Ви от сърце за топлите думи,Ивон и Светлана!
  • Хареса ми!
  • В очите ти валят звезди, мила! А, тишината спи!
    Чудесно е, благодаря за удоволствието да го прочета!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...