Dec 4, 2010, 5:53 PM

Прозорец на самотата

  Poetry » Love
635 0 5

В прегръдката на тишината...

живея без мечти...

Поглеждам тихо през прозореца,

в очите ми валят сълзи.

 

Навън е тъмно и студено...

Къде е Любовта?...

Само спомени в мислите ми пак пробягват,

все по-силна става моята самота...




 


 

                                                          декември 2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякъш тихо се сипе снега...Толкова тишина...Хубаво е,но ти е студено...Някъде там е любовта мила потърси я сигурно ще напишеш чудни стихове за нея...усмихни се
  • Със Светлана
    !!!
  • Благодаря,Ви от сърце за топлите думи,Ивон и Светлана!
  • Хареса ми!
  • В очите ти валят звезди, мила! А, тишината спи!
    Чудесно е, благодаря за удоволствието да го прочета!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...