4 дек. 2010 г., 17:53

Прозорец на самотата

640 0 5

В прегръдката на тишината...

живея без мечти...

Поглеждам тихо през прозореца,

в очите ми валят сълзи.

 

Навън е тъмно и студено...

Къде е Любовта?...

Само спомени в мислите ми пак пробягват,

все по-силна става моята самота...




 


 

                                                          декември 2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сякъш тихо се сипе снега...Толкова тишина...Хубаво е,но ти е студено...Някъде там е любовта мила потърси я сигурно ще напишеш чудни стихове за нея...усмихни се
  • Със Светлана
    !!!
  • Благодаря,Ви от сърце за топлите думи,Ивон и Светлана!
  • Хареса ми!
  • В очите ти валят звезди, мила! А, тишината спи!
    Чудесно е, благодаря за удоволствието да го прочета!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...