Когато умра,
оставете прозореца отворен.
И нека пролетта ми, закъснялата, да влезе.
Когато умра,
оставете прозореца отворен
и нека любовта ми да ми шепне.
Сред портокалови листа свита,
нека името ми да изрича.
На дланта ми свитото и на
прозореца ми синьото.
Любовта ми, пролетта ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Огнян Цветанов Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
