Когато умра,
оставете прозореца отворен.
И нека пролетта ми, закъснялата, да влезе.
Когато умра,
оставете прозореца отворен
и нека любовта ми да ми шепне.
Сред портокалови листа свита,
нека името ми да изрича.
На дланта ми свитото и на
прозореца ми синьото.
Любовта ми, пролетта ми.
© Огнян Цветанов Всички права запазени