mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
28 sept 2017, 19:40

Прозорецът ми нощем...

1.6K 5 22

  

 

 

 

                   прозорецът ми нощем

                   има излаз към теб…

 

                   а денем събира в зениците на очите ми

                   топлите звуци дочути от някога

                   с шум на сърце… разстила ги

                   старателно

                   по синьото на ириса

                   като слънчев прашец от любовно крило

                   на пчела

 

                   после вятърът пише по тях писма

                   от онези… с розови панделки по миглите

                   а думите са нежни капчици

                   от вчерашния дъжд

 

                   чете ги капчукът по мръкнало

                   а нататък е сън…

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Красота!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Благодаря ви...
    *
    Роби... за добрите думи, които ми даряваш. ..
    *
    Доче мила, и аз искам да те видя и прегърна....ще те чакам...
    *
    Особено ти се радвам, Двата вълка... приятели за вечни времена. ..
    *
    Ани мила, радвам се, че си до мен, прегръщам те...
    *
    Мария мила, красива и нежна е душата ти...
    *
    Честит празник на музиката и поезията на всички!
    Бъдете Благословени!
    *
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    Красиво...и нежно!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    "чете ги капчукът по мръкнало
    а нататък е сън…"

    Като капка дъжд си и тихо ромолиш по стъклата...
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    я гледай кой се завърнал след дълго мълчание...и все тази позната нежна поезия, Маги...поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0