Прозорецът ми нощем...
прозорецът ми нощем
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги
старателно
по синьото на ириса
като слънчев прашец от любовно крило
на пчела
после вятърът пише по тях писма
от онези… с розови панделки по миглите
а думите са нежни капчици
от вчерашния дъжд
чете ги капчукът по мръкнало
а нататък е сън…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
