28 сент. 2017 г., 19:40

Прозорецът ми нощем...

1.6K 5 22

  

 

 

 

                   прозорецът ми нощем

                   има излаз към теб…

 

                   а денем събира в зениците на очите ми

                   топлите звуци дочути от някога

                   с шум на сърце… разстила ги

                   старателно

                   по синьото на ириса

                   като слънчев прашец от любовно крило

                   на пчела

 

                   после вятърът пише по тях писма

                   от онези… с розови панделки по миглите

                   а думите са нежни капчици

                   от вчерашния дъжд

 

                   чете ги капчукът по мръкнало

                   а нататък е сън…

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!!
  • Благодаря ви...
    *
    Роби... за добрите думи, които ми даряваш. ..
    *
    Доче мила, и аз искам да те видя и прегърна....ще те чакам...
    *
    Особено ти се радвам, Двата вълка... приятели за вечни времена. ..
    *
    Ани мила, радвам се, че си до мен, прегръщам те...
    *
    Мария мила, красива и нежна е душата ти...
    *
    Честит празник на музиката и поезията на всички!
    Бъдете Благословени!
    *
  • Красиво...и нежно!
  • "чете ги капчукът по мръкнало
    а нататък е сън…"

    Като капка дъжд си и тихо ромолиш по стъклата...
  • я гледай кой се завърнал след дълго мълчание...и все тази позната нежна поезия, Маги...поздравления!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....