11 abr 2009, 8:08

Прозрачният кабинет

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

На върха на безкрайна сграда,
облечена в огледала,
сама своите тайни издава
стаята с прозрачни стъкла.

Всичко там е някак различно,
странно и зловещо дори.
На стъклена клетка прилично,
а пък някой вътре твори.

И пред погледите на всички,
непоправимо той вглъбен,
с таланта си, свой или ничий,
уж, че от Бога дарен.

Но не е ли туй проклятие,
от света сякаш откъснат,
и вещерско съзаклятие
в стъкленицата пръснато.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© А. Ж. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доре дошла, Анжела!
    Добро начало!
    Дано ти е уютно тук!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...