11.04.2009 г., 8:08

Прозрачният кабинет

1.2K 0 1

На върха на безкрайна сграда,
облечена в огледала,
сама своите тайни издава
стаята с прозрачни стъкла.

Всичко там е някак различно,
странно и зловещо дори.
На стъклена клетка прилично,
а пък някой вътре твори.

И пред погледите на всички,
непоправимо той вглъбен,
с таланта си, свой или ничий,
уж, че от Бога дарен.

Но не е ли туй проклятие,
от света сякаш откъснат,
и вещерско съзаклятие
в стъкленицата пръснато.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А. Ж. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доре дошла, Анжела!
    Добро начало!
    Дано ти е уютно тук!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...