На върха на безкрайна сграда,
облечена в огледала,
сама своите тайни издава
стаята с прозрачни стъкла.
Всичко там е някак различно,
странно и зловещо дори.
На стъклена клетка прилично,
а пък някой вътре твори.
И пред погледите на всички,
непоправимо той вглъбен,
с таланта си, свой или ничий,
уж, че от Бога дарен.
Но не е ли туй проклятие,
от света сякаш откъснат,
и вещерско съзаклятие
в стъкленицата пръснато.
© А. Ж. All rights reserved.
Добро начало!
Дано ти е уютно тук!