На върха на безкрайна сграда,
облечена в огледала,
сама своите тайни издава
стаята с прозрачни стъкла.
Всичко там е някак различно,
странно и зловещо дори.
На стъклена клетка прилично,
а пък някой вътре твори.
И пред погледите на всички,
непоправимо той вглъбен,
с таланта си, свой или ничий,
уж, че от Бога дарен.
Но не е ли туй проклятие,
от света сякаш откъснат,
и вещерско съзаклятие
в стъкленицата пръснато.
© А. Ж. All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
