11 апр. 2009 г., 08:08

Прозрачният кабинет

1.2K 0 1

На върха на безкрайна сграда,
облечена в огледала,
сама своите тайни издава
стаята с прозрачни стъкла.

Всичко там е някак различно,
странно и зловещо дори.
На стъклена клетка прилично,
а пък някой вътре твори.

И пред погледите на всички,
непоправимо той вглъбен,
с таланта си, свой или ничий,
уж, че от Бога дарен.

Но не е ли туй проклятие,
от света сякаш откъснат,
и вещерско съзаклятие
в стъкленицата пръснато.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А. Ж. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доре дошла, Анжела!
    Добро начало!
    Дано ти е уютно тук!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...