17 ene 2008, 17:05

Прозрение

  Poesía
737 0 10
                                                  ПРОЗРЕНИЕ

Раздвоена във своите мисли,
с наранено до болка сърце,
търся спомени, вече излишни
и напразно протягам ръце.

Осъзнай се и вече не страдай! -
ми говори сърцето без край.
Стъпвай гордо и смело залагай,
за да сееш по пътя си рай!

Замисли се, защо се измъчваш?!
Погледни само миг във страни!
Престани все назад да се връщаш,
а напред устремено тръгни!

Колко трудности смело премина,
а изплаши се днес от лъжа.
Колко искрени чувства подмина,
а терзаеш се днес без вина.

Проумей, че животът е кратък
и не го пропилявай така!"
Вдишвай жадно от въздуха сладък
и търси свойто утре, СЕГА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...