Jan 17, 2008, 5:05 PM

Прозрение

  Poetry
740 0 10
                                                  ПРОЗРЕНИЕ

Раздвоена във своите мисли,
с наранено до болка сърце,
търся спомени, вече излишни
и напразно протягам ръце.

Осъзнай се и вече не страдай! -
ми говори сърцето без край.
Стъпвай гордо и смело залагай,
за да сееш по пътя си рай!

Замисли се, защо се измъчваш?!
Погледни само миг във страни!
Престани все назад да се връщаш,
а напред устремено тръгни!

Колко трудности смело премина,
а изплаши се днес от лъжа.
Колко искрени чувства подмина,
а терзаеш се днес без вина.

Проумей, че животът е кратък
и не го пропилявай така!"
Вдишвай жадно от въздуха сладък
и търси свойто утре, СЕГА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...