Jan 17, 2008, 5:05 PM

Прозрение

  Poetry
747 0 10
                                                  ПРОЗРЕНИЕ

Раздвоена във своите мисли,
с наранено до болка сърце,
търся спомени, вече излишни
и напразно протягам ръце.

Осъзнай се и вече не страдай! -
ми говори сърцето без край.
Стъпвай гордо и смело залагай,
за да сееш по пътя си рай!

Замисли се, защо се измъчваш?!
Погледни само миг във страни!
Престани все назад да се връщаш,
а напред устремено тръгни!

Колко трудности смело премина,
а изплаши се днес от лъжа.
Колко искрени чувства подмина,
а терзаеш се днес без вина.

Проумей, че животът е кратък
и не го пропилявай така!"
Вдишвай жадно от въздуха сладък
и търси свойто утре, СЕГА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...