20 jun 2007, 12:59

Прозрение

  Poesía
915 0 12

Прозрение

 

Всеки ден ли откриваме бисери

в черупки на режещи миди?

 

Всеки ден ли се срещаме с истини,

по-бистри от пролетни извори?

 

Не, нали!

 

Затова, не се чувствам преситена

когато докосвам съкровище –

фин отблясък по тръпнеща амфора,

топъл залив от чувства и мигове,

долетели до мен през годините,

през чертата, която препуска

по Земята и сменя сезоните...

 

И изтичат през пръстите –

като пясък в часовник,

моите нецелунати изгреви...

 

И прелива в сърцето ми

благодарност към всеки,

с благост докоснал душата ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....