Jun 20, 2007, 12:59 PM

Прозрение

  Poetry
916 0 12

Прозрение

 

Всеки ден ли откриваме бисери

в черупки на режещи миди?

 

Всеки ден ли се срещаме с истини,

по-бистри от пролетни извори?

 

Не, нали!

 

Затова, не се чувствам преситена

когато докосвам съкровище –

фин отблясък по тръпнеща амфора,

топъл залив от чувства и мигове,

долетели до мен през годините,

през чертата, която препуска

по Земята и сменя сезоните...

 

И изтичат през пръстите –

като пясък в часовник,

моите нецелунати изгреви...

 

И прелива в сърцето ми

благодарност към всеки,

с благост докоснал душата ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...