14 feb 2013, 15:06

Прозрение

  Poesía » Otra
661 0 6

ПРОЗРЕНИЕ

 

Нещо става с мен напоследък...

Притъмняло е в мойте очи!... 

Всъщност няма по-страшно проглеждане

в миг, когато угасват лъчи

и наивните сини илюзии

се стопяват една по една!

И боли ме!... Чак до безумие!

На света си оставам сама...

 

14. 2. 2013 г.

Стара Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,
    Дани,
    Жани,
    Мишо,
    Чоно,
    Коце!!!
    С удоволствие приемам и шамарите и прегръдките и топлите ви думи, щом са от сърцата ви!...
  • Не си сама! Твоята хубава поезия и приятелите ти са с теб, Тини!
  • Ей, съгражданче, не така! И аз като Жани ще направя...пък ми е и по-лесно! А, стихът е много добър! Поздрав!
  • Прегръдки, Хриси!
  • А, шамари...
    Ей, сега ще ти цъфна пред вратата пак и ще видиш
    Иначе стихът е хубав, тежък!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...