Прозрение

Poetry » Other

659 0 6

ПРОЗРЕНИЕ

Нещо става с мен напоследък...

Притъмняло е в мойте очи!...

Всъщност няма по-страшно проглеждане

в миг, когато угасват лъчи

и наивните сини илюзии

се стопяват една по една!

И боли ме!... Чак до безумие!

На света си оставам сама...

14. 2. 2013 г.

Стара Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mira-radi (Христина Радомирова)

Благодаря ви,
Дани,
Жани,
Мишо,
Чоно,
Коце!!!
С удоволствие приемам и шамарите и прегръдките и топлите ви думи, щом са от сърцата ви!...

2013-02-16T13:43:22+02:00
chergligan (Костадин Костадинов)

Не си сама! Твоята хубава поезия и приятелите ти са с теб, Тини!

2013-02-16T00:26:28+02:00
oksimoron (Христов)

Ей, съгражданче, не така! И аз като Жани ще направя...пък ми е и по-лесно! А, стихът е много добър! Поздрав!

2013-02-14T19:50:35+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Прегръдки, Хриси!

2013-02-14T17:27:51+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

А, шамари...
Ей, сега ще ти цъфна пред вратата пак и ще видиш
Иначе стихът е хубав, тежък!

2013-02-14T15:28:23+02:00