Прозрение

Поезия » Друга

658 0 6

ПРОЗРЕНИЕ

Нещо става с мен напоследък...

Притъмняло е в мойте очи!...

Всъщност няма по-страшно проглеждане

в миг, когато угасват лъчи

и наивните сини илюзии

се стопяват една по една!

И боли ме!... Чак до безумие!

На света си оставам сама...

14. 2. 2013 г.

Стара Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mira-radi (Христина Радомирова)

Благодаря ви,
Дани,
Жани,
Мишо,
Чоно,
Коце!!!
С удоволствие приемам и шамарите и прегръдките и топлите ви думи, щом са от сърцата ви!...

2013-02-16T13:43:22+02:00
chergligan (Костадин Костадинов)

Не си сама! Твоята хубава поезия и приятелите ти са с теб, Тини!

2013-02-16T00:26:28+02:00
oksimoron (Христов)

Ей, съгражданче, не така! И аз като Жани ще направя...пък ми е и по-лесно! А, стихът е много добър! Поздрав!

2013-02-14T19:50:35+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Прегръдки, Хриси!

2013-02-14T17:27:51+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

А, шамари...
Ей, сега ще ти цъфна пред вратата пак и ще видиш
Иначе стихът е хубав, тежък!

2013-02-14T15:28:23+02:00