14 февр. 2013 г., 15:06

Прозрение

660 0 6

ПРОЗРЕНИЕ

 

Нещо става с мен напоследък...

Притъмняло е в мойте очи!... 

Всъщност няма по-страшно проглеждане

в миг, когато угасват лъчи

и наивните сини илюзии

се стопяват една по една!

И боли ме!... Чак до безумие!

На света си оставам сама...

 

14. 2. 2013 г.

Стара Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,
    Дани,
    Жани,
    Мишо,
    Чоно,
    Коце!!!
    С удоволствие приемам и шамарите и прегръдките и топлите ви думи, щом са от сърцата ви!...
  • Не си сама! Твоята хубава поезия и приятелите ти са с теб, Тини!
  • Ей, съгражданче, не така! И аз като Жани ще направя...пък ми е и по-лесно! А, стихът е много добър! Поздрав!
  • Прегръдки, Хриси!
  • А, шамари...
    Ей, сега ще ти цъфна пред вратата пак и ще видиш
    Иначе стихът е хубав, тежък!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...