Прозрение
Разграбваше ме времето без жалост.
Не питаше! Обсебено от мойта плът,
не ми остави непорочност, радост,
достигна то до всеки таен кът.
Какво не взе? Какво ли ми остана?
Две-три недоограбени мечти,
една любов – и тя неизживяна.
Вземи и нея - само ме гори.
Любови, казват, предстоят. Млъкнете!
В живота всичко идва и си заминава.
А вечната любов е за поети…
И тя на листите им само си остава…
М. Спасов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
