3 ago 2011, 11:47

Прозрение

  Poesía
2.9K 8 22

 

Разграбваше ме времето без жалост.

Не питаше! Обсебено от мойта плът,

не ми остави непорочност, радост,

достигна то до всеки таен кът.

 

Какво не взе? Какво ли ми остана?

Две-три недоограбени мечти,

една любов – и тя неизживяна.

Вземи и нея -  само ме гори.

 

Любови, казват, предстоят. Млъкнете!

В живота всичко идва и си заминава.

А вечната любов е за поети…

И тя на листите им само си остава…

 

М. Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...