mspasov29 (Мартин Спасов) 3 август 2011 г., 11:47 ч.

Прозрение 

1419 4 22

 

Разграбваше ме времето без жалост.

Не питаше! Обсебено от мойта плът,

не ми остави непорочност, радост,

достигна то до всеки таен кът.

 

Какво не взе? Какво ли ми остана?

Две-три недоограбени мечти,

една любов – и тя неизживяна.

Вземи и нея -  само ме гори.

 

Любови, казват, предстоят. Млъкнете!

В живота всичко идва и си заминава.

А вечната любов е за поети…

И тя на листите им само си остава…

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.