Прозрение

Poetry

2.9K 8 22

Разграбваше ме времето без жалост.

Не питаше! Обсебено от мойта плът,

не ми остави непорочност, радост,

достигна то до всеки таен кът.

Какво не взе? Какво ли ми остана?

Две-три недоограбени мечти,

една любов – и тя неизживяна.

Вземи и нея - само ме гори.

Любови, казват, предстоят. Млъкнете!

В живота всичко идва и си заминава.

А вечната любов е за поети…

И тя на листите им само си остава…

М. Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

една любов – и тя неизживяна.
Вземи и нея - само ме гори.

2017-05-03T03:15:01+03:00
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Любови, казват, предстоят. Млъкнете!
В живота всичко идва и си заминава.
А вечната любов е за поети…
И тя на листите им само си остава…

Прекрасно е !!!

2016-10-30T22:02:41+02:00
Човек (Анна Станоева)

2014-02-06T16:33:17+02:00
LeChevalier (Тошко)

Много изчистен и някак възвишен стил. Харесва ми как пишеш.

2011-08-12T12:42:13+03:00
lu4 (Мартина)

Страхотен стих!

2011-08-03T18:43:35+03:00