Разграбваше ме времето без жалост.
Не питаше! Обсебено от мойта плът,
не ми остави непорочност, радост,
достигна то до всеки таен кът.
Какво не взе? Какво ли ми остана?
Две-три недоограбени мечти,
една любов – и тя неизживяна.
Вземи и нея - само ме гори.
Любови, казват, предстоят. Млъкнете!
В живота всичко идва и си заминава.
А вечната любов е за поети…
И тя на листите им само си остава…
М. Спасов
© Мартин Спасов Все права защищены
Вземи и нея - само ме гори.