19 dic 2013, 20:50

Прозрение

922 0 10

Как лесно свикваме със лесните неща?!...

Морето и изгрева,

любовта и сушата,

звездите и думите,

необяснимото и омразата…

И още:

изневярата и луната,

злъчта и зимата,

добрината и лятото…

След тях - остава реката на мислите,

пуснали корени в подмолите на душите ни…

Ако се запиташ -

животът ти е пълен с няколко любови… и една омраза,

изпила до последна капка

надеждата за щастие…

И след всичкото дотук -

остава… тишина…

Друго измерение на вечност…

Преплел съм се във тия прости пориви -

като химерата за утре.

А то - започва с изгрев…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...