Прозрение
Как лесно свикваме със лесните неща?!...
Морето и изгрева,
любовта и сушата,
звездите и думите,
необяснимото и омразата…
И още:
изневярата и луната,
злъчта и зимата,
добрината и лятото…
След тях - остава реката на мислите,
пуснали корени в подмолите на душите ни…
Ако се запиташ -
животът ти е пълен с няколко любови… и една омраза,
изпила до последна капка
надеждата за щастие…
И след всичкото дотук -
остава… тишина…
Друго измерение на вечност…
Преплел съм се във тия прости пориви -
като химерата за утре.
А то - започва с изгрев…
© Красимир Чернев All rights reserved.
