19.12.2013 г., 20:50 ч.

Прозрение 

  Поезия » Философска
707 0 9

Как лесно свикваме със лесните неща?!...

Морето и изгрева,

любовта и сушата,

звездите и думите,

необяснимото и омразата…

И още:

изневярата и луната,

злъчта и зимата,

добрината и лятото…

След тях - остава реката на мислите,

пуснали корени в подмолите на душите ни…

Ако се запиташ -

животът ти е пълен с няколко любови… и една омраза,

изпила до последна капка

надеждата за щастие…

И след всичкото дотук -

остава… тишина…

Друго измерение на вечност…

Преплел съм се във тия прости пориви -

като химерата за утре.

А то - започва с изгрев…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако се запиташ -
    животът ти е пълен с няколко любови… и една омраза,
    изпила до последна капка
    надеждата за щастие…

    !!!
  • Светли празници ти пожелавам!
  • Ех, че си прав! Поздрави! Светла Коледна нощ, приятелю!
  • Споделени мисли!
  • Винаги с голямо удоволствие прекрачвам прага на поетичния ти свят!
    Надежден изгрев, Краси, и щастлива Коледа!
  • Колко истинско прозрение!Весели празници!
  • „и една омраза“...като се замисля..наистина е една–към различни индивиди,ситуации,дори спомени..но наистина омразата има едно лице..
    Аплаузи от мен!!!
  • Така е, Краси! И аз споделям! Поздрав!
  • Да, Краси! Споделям!
Предложения
: ??:??