Прозрение

xenon (Юлиян Петков)
44 18

17 dic 2016, 15:36

Poesía » Filosófica

462 0 1

Видях, усмихват се цветята.

С очички грейнали са всички.

Засмяха се дори тревите гъсти.

Гласът на вятъра се мръщи.

Посегнах, да откъсна цвете,

най-хубавото цвете на света,

притиснато в прегръдката ми плаха.

Погледнах го, а то погледна мен.

Прочетох без нищо излишно.

Красиво с поглед блестящ.

Получих подарък безценен –

блаженство на някакъв чар.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.