Видях, усмихват се цветята.
С очички грейнали са всички.
Засмяха се дори тревите гъсти.
Гласът на вятъра се мръщи.
Посегнах, да откъсна цвете,
най-хубавото цвете на света,
притиснато в прегръдката ми плаха.
Погледнах го, а то погледна мен.
Прочетох без нищо излишно.
Красиво с поглед блестящ.
Получих подарък безценен –
блаженство на някакъв чар.
© Юлиян Петков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
