xenon (Юлиян Петков)
49 18
Dec 17, 2016, 3:36 PM

Прозрение 

  Poetry » Phylosophy
368 0 1

Видях, усмихват се цветята.

С очички грейнали са всички.

Засмяха се дори тревите гъсти.

Гласът на вятъра се мръщи.

 

Посегнах, да откъсна цвете,

най-хубавото цвете на света,

притиснато в прегръдката ми плаха.

Погледнах го, а то погледна мен.

 

Прочетох без нищо излишно.

Красиво с поглед блестящ.

Получих подарък безценен –

блаженство на някакъв чар.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??