xenon (Юлиян Петков)
44 18
17 дек. 2016 г., 15:36

Прозрение 

  Поэзия » Философская
447 0 1

Видях, усмихват се цветята.

С очички грейнали са всички.

Засмяха се дори тревите гъсти.

Гласът на вятъра се мръщи.

 

Посегнах, да откъсна цвете,

най-хубавото цвете на света,

притиснато в прегръдката ми плаха.

Погледнах го, а то погледна мен.

 

Прочетох без нищо излишно.

Красиво с поглед блестящ.

Получих подарък безценен –

блаженство на някакъв чар.

© Юлиян Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??