Прозрение
Видях, усмихват се цветята.
С очички грейнали са всички.
Засмяха се дори тревите гъсти.
Гласът на вятъра се мръщи.
Посегнах, да откъсна цвете,
най-хубавото цвете на света,
притиснато в прегръдката ми плаха.
Погледнах го, а то погледна мен.
Прочетох без нищо излишно.
Красиво с поглед блестящ.
Получих подарък безценен –
блаженство на някакъв чар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиян Петков Всички права запазени
