10 ago 2022, 19:37

Прозряно

  Poesía
451 0 1

Аз нямам звучно име.

Като всички наоколо

зова се Човек.

От никъде идвам...

за никъде пътувам...

Пребродих светове.

 

Да чувствам, прекрасно!

Да вкусвам, чудесно!

Да слушам, захласно!

Да гледам, достатъчно ясно!

 

Тук пребивавам в пространства

с жива природа.

Гори, планини, езера...

Океани могъщи, фауна, флора

и вяра в Бог, едничка в света.

 

Прелетни птици сме хората!

Носят ни ветрове!

Нямаме корени, само зеници

с философии празни се лутаме

и така... векове.

 

Но, лодката ни винаги стига

онзи, отсрещния бряг.

Преминала болки, терзания, скърби,

любов... и големия страх!

 

И узнали ненадейно причината

за какво и защо бѝли сме дългия път

наречен живот, размиват се граници

в единство всичко се слива,

след като лентата среже, милостивият Бог.

 

Вярата, казват е траен съюз!

Държи те крепко и здраво.

Прозряна навреме, дава ти вкус

към вечен живот и нещо голямо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...