Аз нямам звучно име.

Като всички наоколо

зова се Човек.

От никъде идвам...

за никъде пътувам...

Пребродих светове.

Да чувствам, прекрасно!

Да вкусвам, чудесно!

Да слушам, захласно!

Да гледам, достатъчно ясно!

Тук пребивавам в пространства

с жива природа.

Гори, планини, езера...

Океани могъщи, фауна, флора

и вяра в Бог, едничка в света.

Прелетни птици сме хората!

Носят ни ветрове!

Нямаме корени, само зеници

с философии празни се лутаме

и така... векове.

Но, лодката ни винаги стига

онзи, отсрещния бряг.

Преминала болки, терзания, скърби,

любов... и големия страх!

И узнали ненадейно причината

за какво и защо бѝли сме дългия път

наречен живот, размиват се граници

в единство всичко се слива,

след като лентата среже, милостивият Бог.

Вярата, казват е траен съюз!

Държи те крепко и здраво.

Прозряна навреме, дава ти вкус

към вечен живот и нещо голямо.