5 feb 2019, 11:32

Пръстен

895 8 17

Дадох ти пръстен,

обвързваща вечност

извор за двама

в безкрайния път

загледан в очите,

потайна безбрежност

и търсих надежда

за символа"кръг".

Морето утихна

притаи си вълните

залезът ни рисуваше

с последни лъчи

една песъчинка

върви по следите

прочита ни тайните

- любов и лъжи.

Ръката ти трепна

въглен държеше

замахна и хвърли го,

морето го скри

а после сърдито

скалата удари

пръски се стичаха

като сълзи.

 

Януари,2.19г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И винаги може да те разбере!
  • Морето винаги е там, където има чувства...
  • Иржи,благодаря че се отби при мен.Разбрала си че лайтмотива е разочарованието което ни обхваща когато другият е направил"непростимият завой".Тогава търси утеха и в Морето.
    Желая ти хубав неделен ден под покрива на Февруари.
  • Затова пръстен се дава,когато си много сигурен,че няма да има край,но нали всеки си мисли в "оня момент",че всичко е истинско и вечно!...И разочарованието не е само за ония,които прибързват,или са били принудени да действат така от непредвидени и неразумни ситуации...То може да дойде и доста по-късно,когато някоя от страните направи непростим завой...Тогава е лошо,много лошо...Не знам дали само аз видях твоя лирически,оплетен в тайни и лъжи....,от които дори морето "сърдито скалата удари,пръски се стичаха като сълзи"....
  • Милко,този въглен който тлеев душите ни само една щастлива Любов може да го угаси.
    Надя,благодаря ти че видя и красивото в моя стих.Винаги ми е приятно когато коментираш.
    Силвия стремя се да не бъда прекалено словоохотлив
    защото си мисля че ще забравя какво съм искал да кажа.Благодаря че ме посети.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...