Feb 5, 2019, 11:32 AM

Пръстен

  Poetry » Love
892 8 17

Дадох ти пръстен,

обвързваща вечност

извор за двама

в безкрайния път

загледан в очите,

потайна безбрежност

и търсих надежда

за символа"кръг".

Морето утихна

притаи си вълните

залезът ни рисуваше

с последни лъчи

една песъчинка

върви по следите

прочита ни тайните

- любов и лъжи.

Ръката ти трепна

въглен държеше

замахна и хвърли го,

морето го скри

а после сърдито

скалата удари

пръски се стичаха

като сълзи.

 

Януари,2.19г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И винаги може да те разбере!
  • Морето винаги е там, където има чувства...
  • Иржи,благодаря че се отби при мен.Разбрала си че лайтмотива е разочарованието което ни обхваща когато другият е направил"непростимият завой".Тогава търси утеха и в Морето.
    Желая ти хубав неделен ден под покрива на Февруари.
  • Затова пръстен се дава,когато си много сигурен,че няма да има край,но нали всеки си мисли в "оня момент",че всичко е истинско и вечно!...И разочарованието не е само за ония,които прибързват,или са били принудени да действат така от непредвидени и неразумни ситуации...То може да дойде и доста по-късно,когато някоя от страните направи непростим завой...Тогава е лошо,много лошо...Не знам дали само аз видях твоя лирически,оплетен в тайни и лъжи....,от които дори морето "сърдито скалата удари,пръски се стичаха като сълзи"....
  • Милко,този въглен който тлеев душите ни само една щастлива Любов може да го угаси.
    Надя,благодаря ти че видя и красивото в моя стих.Винаги ми е приятно когато коментираш.
    Силвия стремя се да не бъда прекалено словоохотлив
    защото си мисля че ще забравя какво съм искал да кажа.Благодаря че ме посети.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...