Пръстен

Поэзия » Любовная

896 8 17

Дадох ти пръстен,

обвързваща вечност

извор за двама

в безкрайния път

загледан в очите,

потайна безбрежност

и търсих надежда

за символа"кръг".

Морето утихна

притаи си вълните

залезът ни рисуваше

с последни лъчи

една песъчинка

върви по следите

прочита ни тайните

- любов и лъжи.

Ръката ти трепна

въглен държеше

замахна и хвърли го,

морето го скри

а после сърдито

скалата удари

пръски се стичаха

като сълзи.

Януари,2.19г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

И винаги може да те разбере!

2019-03-25T07:22:52+02:00
contessa (Светла Асенова)

Морето винаги е там, където има чувства...

2019-02-12T23:02:35+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,благодаря че се отби при мен.Разбрала си че лайтмотива е разочарованието което ни обхваща когато другият е направил"непростимият завой".Тогава търси утеха и в Морето.
Желая ти хубав неделен ден под покрива на Февруари.

2019-02-10T09:41:11+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Затова пръстен се дава,когато си много сигурен,че няма да има край,но нали всеки си мисли в "оня момент",че всичко е истинско и вечно!...И разочарованието не е само за ония,които прибързват,или са били принудени да действат така от непредвидени и неразумни ситуации...То може да дойде и доста по-късно,когато някоя от страните направи непростим завой...Тогава е лошо,много лошо...Не знам дали само аз видях твоя лирически,оплетен в тайни и лъжи....,от които дори морето "сърдито скалата удари,пръски се стичаха като сълзи"....

2019-02-08T14:58:08+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Милко,този въглен който тлеев душите ни само една щастлива Любов може да го угаси.
Надя,благодаря ти че видя и красивото в моя стих.Винаги ми е приятно когато коментираш.
Силвия стремя се да не бъда прекалено словоохотлив
защото си мисля че ще забравя какво съм искал да кажа.Благодаря че ме посети.

2019-02-08T05:58:29+02:00