5.02.2019 г., 11:32

Пръстен

891 8 17

Дадох ти пръстен,

обвързваща вечност

извор за двама

в безкрайния път

загледан в очите,

потайна безбрежност

и търсих надежда

за символа"кръг".

Морето утихна

притаи си вълните

залезът ни рисуваше

с последни лъчи

една песъчинка

върви по следите

прочита ни тайните

- любов и лъжи.

Ръката ти трепна

въглен държеше

замахна и хвърли го,

морето го скри

а после сърдито

скалата удари

пръски се стичаха

като сълзи.

 

Януари,2.19г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И винаги може да те разбере!
  • Морето винаги е там, където има чувства...
  • Иржи,благодаря че се отби при мен.Разбрала си че лайтмотива е разочарованието което ни обхваща когато другият е направил"непростимият завой".Тогава търси утеха и в Морето.
    Желая ти хубав неделен ден под покрива на Февруари.
  • Затова пръстен се дава,когато си много сигурен,че няма да има край,но нали всеки си мисли в "оня момент",че всичко е истинско и вечно!...И разочарованието не е само за ония,които прибързват,или са били принудени да действат така от непредвидени и неразумни ситуации...То може да дойде и доста по-късно,когато някоя от страните направи непростим завой...Тогава е лошо,много лошо...Не знам дали само аз видях твоя лирически,оплетен в тайни и лъжи....,от които дори морето "сърдито скалата удари,пръски се стичаха като сълзи"....
  • Милко,този въглен който тлеев душите ни само една щастлива Любов може да го угаси.
    Надя,благодаря ти че видя и красивото в моя стих.Винаги ми е приятно когато коментираш.
    Силвия стремя се да не бъда прекалено словоохотлив
    защото си мисля че ще забравя какво съм искал да кажа.Благодаря че ме посети.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...