19 feb 2009, 12:49

Пръстите ти 

  Poesía » De amor
922 0 14
Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам,
щях да ги отблъсна,
да не ги допускам там,
закъдето бързаха...
И нали са незабравени,
и нали съм глупава,
(а пък ти си все така
по момчешки хубав),
времето ли беше спряло,
или бе изтрито,
но по голото ти тяло
си стоят следите
от целувките, с които
жадно те дамгосвах.
Да те отрека - опитах.
Не е толкоз просто,
щом смеха ти помня още,
устните ти влажни,
и гласа, със който казваше,
че за теб съм важна,
толкова ми липсваха.
А сега се мразя.
Същият си. Аз съм друга.
Но не те забравям.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??