Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам,
щях да ги отблъсна,
да не ги допускам там,
закъдето бързаха...
И нали са незабравени,
и нали съм глупава,
(а пък ти си все така
по момчешки хубав), ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up