Пръстите ти, незабравени, тъй нетърпеливи, нямаше да ги оставя да ме грабят диво, нямаше да им се дам, щях да ги отблъсна, да не ги допускам там, закъдето бързаха... И нали са незабравени, и нали съм глупава, (а пък ти си все така по момчешки хубав), времето ли беше спряло, или бе изтрито, но по голото ти тяло си стоят следите от целувките, с които жадно те дамгосвах. Да те отрека - опитах. Не е толкоз просто, щом смеха ти помня още, устните ти влажни, и гласа, със който казваше, че за теб съм важна, толкова ми липсваха. А сега се мразя. Същият си. Аз съм друга. Но не те забравям.
Остави спомен по-силен от вятър
да пее за нежни и важни безумия.
Само ритъмът влажен
дави очите в едно новолуние.
Никой няма право да съди
човешките крачки
в безбожно краткия
земен живот.
Били са!Сега пак
ще бъдат!
С ново усилие.
В нов епизод...Здравей!Радвам се,че те срещнах!
Благодаря на всички за коментарите. Неловко е, когато си толкоз лесен за транслиране, все пак лични работи са тез, но поезията си е ексхибиционистично занимание по принцип, с това се успокоявам Благодаря още веднъж, ценни сте ми като мнение.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления!!!