Пръстите ти
Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам,
щях да ги отблъсна,
да не ги допускам там,
закъдето бързаха...
И нали са незабравени,
и нали съм глупава,
(а пък ти си все така
по момчешки хубав),
времето ли беше спряло,
или бе изтрито,
но по голото ти тяло
си стоят следите
от целувките, с които
жадно те дамгосвах.
Да те отрека - опитах.
Не е толкоз просто,
щом смеха ти помня още,
устните ти влажни,
и гласа, със който казваше,
че за теб съм важна,
толкова ми липсваха.
А сега се мразя.
Същият си. Аз съм друга.
Но не те забравям.
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам,
щях да ги отблъсна,
да не ги допускам там,
закъдето бързаха...
И нали са незабравени,
и нали съм глупава,
(а пък ти си все така
по момчешки хубав),
времето ли беше спряло,
или бе изтрито,
но по голото ти тяло
си стоят следите
от целувките, с които
жадно те дамгосвах.
Да те отрека - опитах.
Не е толкоз просто,
щом смеха ти помня още,
устните ти влажни,
и гласа, със който казваше,
че за теб съм важна,
толкова ми липсваха.
А сега се мразя.
Същият си. Аз съм друга.
Но не те забравям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Благодаря още веднъж, ценни сте ми като мнение.
