28 ene 2010, 0:03

Птица от луната

  Poesía
1.2K 0 12

Птица от луната

 

Прозореца ветреца хлопна

и влезе птица от луната.

Дойде, че беше и самотно

с криле да милва светлината.

 

Запяла беше тъй красиво

в отпуснатата ми глава-

дали се случваше на живо

или в съня ми долетя.

 

Развяла светещи пера,

гърдите ми с искри погали.

Дойде от тъмната страна,

а топла светлина запали.

 

Копнеех да я задържа,

но птиците умират в клетка.

Отворих… Пуснах я в нощта

на всички хора тя да свети.

 

Луната гледах и не виждах,

къде бе тъмната страна-

замаян от възторг завиждах,

че там са техните гнезда.

 

Не пожелавай да откриеш

мечтани, тъмни чудеса-

разбереш ли ги ще убиеш

ти сънищата и нощта.

 

              *     *      *

Е хайде… Аз си лягам.

Навън владее сънна мощ

и от сърце ви пожелавам :

- Магична, лунна „ Лека нощ”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...