Птица от луната
Птица от луната
Прозореца ветреца хлопна
и влезе птица от луната.
Дойде, че беше и самотно
с криле да милва светлината.
Запяла беше тъй красиво
в отпуснатата ми глава-
дали се случваше на живо
или в съня ми долетя.
Развяла светещи пера,
гърдите ми с искри погали.
Дойде от тъмната страна,
а топла светлина запали.
Копнеех да я задържа,
но птиците умират в клетка.
Отворих… Пуснах я в нощта
на всички хора тя да свети.
Луната гледах и не виждах,
къде бе тъмната страна-
замаян от възторг завиждах,
че там са техните гнезда.
Не пожелавай да откриеш
мечтани, тъмни чудеса-
разбереш ли ги ще убиеш
ти сънищата и нощта.
* * *
Е хайде… Аз си лягам.
Навън владее сънна мощ
и от сърце ви пожелавам :
- Магична, лунна „ Лека нощ”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
