Птицата любов
Още помня първите ни срещи,
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.
Уж уморени от всички предишни,
заклети в сърцата повече да не горим,
а някак точно тези плакати излишни
ни изгаряха и не можехме да заспим.
Аз търсех рамото ти нежно,
ти моята котва душа,
в нощта събличахме небрежно
и страстите, и мъдростта.
Премръзнали от голота въпроси
със слънцето прииждаха към нас,
още виждам как луната проси
дъхът ни в последния си час.
И тръгвахме в статуйни пози,
всеки със своето късче любов
и хвърляхме нови залози,
че това е само опит суров.
Сега под пепелта на преживяното,
горели в най-желания огън,
възкръснала на рамото ти,
да сънувам без тебе не мога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искам Todos los derechos reservados
