Още помня първите ни срещи,
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.
Уж уморени от всички предишни,
заклети в сърцата повече да не горим,
а някак точно тези плакати излишни
ни изгаряха и не можехме да заспим.
Аз търсех рамото ти нежно,
ти моята котва душа,
в нощта събличахме небрежно
и страстите, и мъдростта. ...